Работно време : Понеделник до Петък - 9 до 19
  Контакт : ++359 2 9040900 / 088 2 555 111

Безплодие с цвят на шоколад

Безплодие с цвят на шоколад

Сподели

6okolad

Безплодие с цвят на шоколад

– Всяка шеста двойка мечтае да има бебе, смята се дори, че ежегодно бездетните двойки в света се увеличават с нови 10 милиона. Проблемът е истинско изпитание за партньорите, а последиците му са както лични, така и социални. Редица медицински и социални проучвания показват, че при 93% от бездетните жени невъзможността да заченат води до психически и физически дискомфорт, намалява способността им за социална адаптация, професионална реализация, увеличава броя на разводите. За безплодие се говори при наличие на систематичен сексуален живот без контрацептиви и липса на бременност в рамките на година. Какво правят жените, които нямат щастието да станат майки? Изчисляват трескаво кой е най-подходящия ден за забременяване, МЕРЯТ БАЗАЛНАТА СИ ТЕМПЕРАТУРА, забравят за удоволствието от секса и превръщат интимния си живот в огромно напрежение с единствената цел – правенето на бебе. В края на цикъла посягат трескаво към тестовете за бременност, но двете чертички така и не се появяват. Репродуктивните неуспехи обикновено са резултат от сложни
взаимовръзки между различни рискови фактори.

Един от най-важните, свързани със способността на жената да зачене по естествен път, е възрастта. След 35-ата година започват хромозомните промени, ембрионът става непълноценен. Епидемологичните проучвания показват, че при 10% от жените менопаузата настъпва около 45-ата година вместо около 50-ата, както е нормално. Напоследък обаче специалистите все по-често се натъкват на още по-ранно изчерпване на яйчниковия резерв, на ранна промяна на качеството на яйцеклетките. Много жени отдалечават съзнателно момента на забременяването заради пренаредени приоритети. Предпочитат първо да се реализират професионално и след това да се появи бебето. Една на всеки пет остава бездетна поради това, че е предпочела кариерата пред майчинството, сочи още статистиката.
Причините за стерилитет в една трета от случаите се крият у мъжа. Още толкова са у жената, но в останалите случаи са и у двамата партньори. Или се смятат за неизвестни. Медицинските изследвания не показват отклонения, но двойката има репродуктивни проблеми. Често диагностицирането на точната причина за стерилитета е изключително трудно. Понякога вина за това има психогенния фактор. Стресът също може да доведе до яйчникова недостатъчност. Епидемологичните данни показват връзка между неблагоприятния изход на бременността и съдържанието на кортизол в урината. Нивата на хормона, произвеждан от надбъбречните жлези, скачат при наличие на психоемоционален стрес. Цигарите, алкохолът, нездравословното тегло също редуцират репродуктивния потенциал на жената. Безплодието може да се дължи и на заболяване, което уврежда маточните тръби, пречи на овулацията или причинява хормонални усложнения, може да е резултат от ендокринни заболявания, възпалителни процеси в детеродните органи. В около 20% от случаите обаче причината за женския стерилитет е в ендометриозата – заболяване, което ПОНЯКОГА ПРОТИЧА БЕЗСИМПТОМНО, друг път със сериозни оплаквания, водещи дори до хоспитализация – болки в таза, болезнени сексуални контакти. Нелекувано навреме, това коварно и много разпространено заболяване води до стерилитет. Ендометриозата е смущение във функциите на матката, при което тъкан от вътрешната ѝ обвивка (ендометриума) се разпространява в други вътрешни органи, макар и много рядко може да стигне дори до белите дробове, до мозъка. По време на менструалната кръв може да попадне дори в коремната кухина. Лекарите наричат ендометриозата още заболяване на шоколадовите кисти, тъй като полепналата по яйчниците ендометриална тъкан предизвиква появата на пълни с тъмна кръв доброкачествени образувания. Заболяването се открива единствено с лапароскопия, а лечението му е продължително. Най-опасният му вид екстрагениталната ендометриоза, която уврежда много органи, може да засегне дори очите. Специалистите още нямат категоричен отговор на въпроса какви са причините за появата на болестта, кои са точно рисковите групи. Засега се смята, че това е модерна болест на интелигентните, делови жени, които не се отказват от секса, спорта и слънчевите бани дори когато са в цикъл.

Д-р Пламен Димов е акушер-гинеколог, специалист по лапароскопия, хистероскопия, гинекологична ендокринология и лечение на стерилитет. Има квалификации и специализации в България, Франция, Гърция и Италия. Член е на Световната асоциация по ендометриоза.

Д-р Пламен Димов, началник на диагностично-консултативното отделение на САГБАЛ “Шейново”:

ЕНДОМЕТРИОЗАТА СЕ ЛЕКУВА БЕЗКРЪВНО

Д-р Димов, какъв процент от жените засяга ендометриозата?
– Откриваме заболяването при около 20% от жените, оперирани в клиниката ни. Често при друга операция установяваме начална ендометриоза по перитонеума, по т. нар. коремница, която обхваща вътрешните органи. Първите огнища на ендометриозата може да са и в яйчника – нищожни и малки под формата на точици, които с времето се уголемяват и се превръщат в агресивни патологични образувания. Те може напълно да унищожат яйчника и да се предизвикат дори отстраняването му.
Кои симптоми трябва да накарат жената да се обърне към специалист?
– Лошото е, че невинаги болката е първият симптом както при другите заболявания. Много често на профилактичен преглед се откриват големи ендометриозни кисти на яйчника, които не болят. Затова всяка жена във фертилна възраст трябва поне веднъж годишно да се преглежда при гинеколог. Немалко жени не ходят на преглед с години, а това води до запуснати, до тежки случаи при млади жени. Особено опасно е, когато не са раждали, тъй като тази болест води до масивни сраствания, до запушване на маточните тръби, до нарушаване на яйчниковата функция и стерилитет. Когато една киста се задържа дълго в яйчниковата тъкан, тя постепенно я унищожава. След това дори да се отстрани кистата, яйчникът спира да функционира, унищожен е целият му паренхим, целият му фоликуларен апарат. Опорочен е и яйчниковият резерв на жената и тя много по-трудно може да стане майка.
Какви са механизмите на болестта? Предава ли се генетично?
– За съжаление етиологията на болестта все още е неясна. Има десетки теории за това, как възниква, много от тях се припокриват, но нито една не е доказана на 100%. Болестта засяга предимно интелигентни, активни жени. Най-вероятно има някаква неврогенна причина, вероятно има възможност за генетична преекспозиция, няма нищо доказано. Трябва да се задоволим с лечение на последствията, с ранното откриване на болестта и правилното ѝ лечение. А то е първо хирургично – ендоскопско, лапароскопско оперативно, след което медикаментозно и повторна лапароскопия за обективизиране на пълното излекуване! Инжекционното лечение потиска за 6 месеца менструалната функция и въвежда жената във временна менопауза. Веднага след спирането на медикаментите менструалната функция се възстановява, фертилната – също. Жената може да забременее. Лечението е доста скъпо, но здравната каса поема изцяло инжекционното и на 50% таблетъчното, което е иновативно и допълнително.
Големият проблем е в това, че у нас все още на много места при ендометриозата се прилага класическата коремна операция. Във всички развити страни това заболяване вече се лекува само със съвременна лапароскопска хирургия – безкръвен метод, който при навременно оперативно лечение от опитен лапароскопист много рядко води до рецидиви. При безкръвните методи се работи под голямо увеличение и по яйчника и съседните органи и тъкани може да се локализират и най-малките , невидими с просто око огнища. Малките кистички не може да се локализират при коремните операции. Ако останат, много скоро след лечението болестта рецидивира. Това налага понякога и три-четири операции, които постепенно инвалидизират пациента. В четвъртата степен на болестта се получават много опасни сраствания – към червата, към пикочния мехур, които включват тежки операции – резекция на пикочния мехур, резекция на черва… Немалко лекари пък се опитват да лекуват болестта амбулаторно, вместо да препращат жените за операция. Така само се усложнява ходът на болестта. Заболяването е доброкачествено, но е с изключително неблагоприятен ход, ако не се процедира по световните стандарти в лечението. Най-новото в диагностиката му е кръвното изследване на два туморни маркера.

Списание “Тема”, брой 34/2013г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *