Работно време : Понеделник до Петък - 9 до 19
  Контакт : ++359 2 9040900 / 088 2 555 111

Миома на матката

Миома на матката

Сподели

Миома на матката

Миоматe възли до 4 см могат да се редуцират хистероскопски в един акт и да се приберете същият ден. Много рядко при по-големи възли се налага повторна хистероскопска резекция на остатъчната миоматозна тъкан. Въпреки това голяма част от симптомите изчезват след първата хистероскопска резекция отпадат обилните менструации съпроводени с болка и съсиреци, както и с голяма кръвозагуба. Изчезват и неправилните маточни кръвотечения (кървени по всяко време без никаква причина)отпада и възможността за магнилизация (онкологична промяна) в сарком на матката (един от най-злокачествените тумори на матката). В такъв аспект оперативната хистероскопия е съществена част на превантивната онкология (да избегнем възникване на онкологични заболяване) В някой страни като например (Франция и Германия) оперативната хистероскопия изцяло е заместила диагностиченият кюретаж на матката или така нареченото пробно абразио на матката. Тъй като този стар метод (пробно абразио) което всъщност е една манипулация на сляпо не винаги успява да открие точното място на патологичният процес или ако например открие даден полип на матката не винаги той се се премахва напълно тогава в матката остава малко парче от полипа който пониква отново и след няколко месеца ситуацията и симптомите се повтаря. Ето за това напредналите страни тази процедура (D&C – Dilation and Curettage) са напълно отречени. За съжаление в България това е широко използваната оперативна манипулация, която се поема от здравната каса.

Изключително е значението на диагностичната и оперативната хистероскопия за откриване на причините за така наречените неправилни дисфункционални маточни кръвотечения в перименопаузална и менопаузална възраст тогава най-често тези кръвотечения се дължат на промени в хормоналните нива, при което в кръвта предоминират естрогенните хормони и се получават хиперплазии (разраствания на маточната лигавица) именно тези разраствания са в основата на доброкачествените а и на злокачествените заболявания на матката. Най-често към доброкачествените влизат полипите на матката и маточната шийка, който се срещат и в младата възраст под над 45 г. се срещат в 25 % от жените. В младата възраст тези полипи водят най-често до стерилитет, именно заради това при невъзможност за забременяване повече от една година също влиза в съображение хистероскопията като метод за диагноза.

В менопаузата неправилните маточни кръвотечения по-често са признак и на предракови или ракови заболявания. Именно заради това без никакво забавяне трябва да се извърши диагностична и оперативна хистероскопия. В тази възраст дори когато сме убедени, че в матката има полип той трябва да бъде отстранен непременно защото много често той се превръща в карцином на матката.

Миомата е доброкачествен тумор, който произхожда от гладката мускулна тъкан на матката (миометриума). Среща се най-често при жени на възраст между 35 и 45 години. Тя е най-честият тумор на тялото на матката. Наблюдава се по-често при нераждали жени.

Миомата на матката засяга 1/4 от жените преминали едва 30-годишна възраст. С възрастта, нараства броят на заболелите: повече от 50% от всички гинекологични операции по света са на миоми. И ако в началото на ХХ век, болестта обикновено се наблюдава при жени над 40, сега се наблюдава и при 25-годишни и дори деца.

Причината за миома все още не се знае. Има няколко теории, но нито една от тях не е заключаваща. Знае се, че миомата е хормонозависим тумор, чийто растеж се стимулира от естрогените. Тези хормони обаче не са отговорни за възникването на тумора. Също се предполага, че има генетични произходи. Рискови фактори свързани с миома на матката са възраст, генетичната предразположеност, етнически произход, тегло и хранителни навици. Фактори, евентуално свързани с растежа на миома са: естроген, прогестерон, хормони за растеж, генетични промени и клетки, които не попадат на правилно място в тялото преди раждане.

Тъй като причините за маточна миома не са известни, не се знае със сигурност точно какво ги кара да растат и да се смаляват. Знае се, че поради зависимостта им от хормони те растат бързо по време на бременност, когато хормоните са с повишени нива. Смаляват се, когато се използва хормонална терапия. При менопауза растежа им спира и може размера им да се смали.

Симптоми

Симптомите са силно зависими от размера и местоположението на възела. Ако миомата е окръглена и дори при набор от възли, които са на повърхността на тялото на матката, в първите стадии оплаквания може да няма. Но след като туморът е голям, тя започва да натиска пикочния мехур, ректума, което води до често уриниране, запек, теглеща болка и тежест в корема, нарушения на менструалния цикъл и др.

Ако възлите нарастват (понякога достигат до десет килограма!) излизат извън рамките на таза, жената може да ги напипва с ръка. Отделните възли могат да имат крачета (стволови) – тесни в основата, те често са усукани и прещипнати. Това винаги е опасно!

Възлите разположени между маточните мускули или в маточната кухина, често има смущение на менструалния цикъл – той е болезнен, с продължителност до 7 дни или повече. Понякога след менструация за същия период продължава зацапване, кървене.

В някой случаи миомните възли, намиращи се в кухината на матката, могат да излязат („родят“) през влагалището. Ако миомата съответства на 12 седмична бременност и води до нарушения на функциите на органите в малкия таз, без хирургическа намеса няма да мине. Ако след настъпване на менопаузата миоми не се появят, но в този период възникне менструално кръвотечение, трябва незабавно да посетите лекар – възможно да е злокачествен тумор.

Лечение

Лечението зависи от възрастта на жената, локализацията, големината на миомния възел и от симптоматиката. При жени, при които миомата не нараства и протича безсимптомно не се налага лечение. Това се отнася особено за жени, които навлизат в менопауза. Извършват се контролни прегледи на всеки 6 месеца.

Лечението бива консервативно и оперативно:

Консервативното лечение е насочено към спиране на кръвозагубата и премахване на анемията, обезболяване и намаляване на размера на миомния възел. Провежда се хормонално лечение с цел блокиране на функцията на яйчниците.
Оперативно лечение се провежда при наличие на бързо уголемяване, притискане на други съседни органи, възпаления и силни кръвотечения, и други усложнения. То се определя от специалист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *