Д-р Димов : В България няма добра култура за лечение на статичните заболявания
Липсата на реимбурсация от НЗОК демотивира специалистите и лишава пациентките от полагащата им се грижа.
Статичните заболявания на женските полови органи се изразяват с десцензус или с пролапс. По-засегнати са раждалите жени, но освен при родов травматизъм, тези състояния могат да бъдат предизвикани и от други фактори като затлъстяване и тежки физически усилия.
Много често тези състояния са съпроводени от стрес инконтиненция, която се изразява в отделянето неволно на малки количества урина при различни физически стимули като кихане, ставане, полов акт и др.
На XXI Национална гинекологична конференция, състояла се от 22 до 25 март в Боровец, една цяла сесия беше посветена на статичните заболявания и оперативните техники за справяне с тях. Тя разгледа еволюцията на миниинвазивната гинекологична хирургия при пациентки с генитален пролапс, утеросакрална лигаментосуспензия по метода на CAMPBELL при обемно цистостеле, роботизирана сакроколпопексия на апикален вагинален пролапс и слингови операции при стрес инконтиненция. Доктор Пламен Димов, началник на Оперативната гинекология и Ендоскопска хирургия в II САГБАЛ „Шейново” и модератор на тази сесия, е от малкото специалисти у нас, които извършват вагинални операции и работят по най-нова оперативна методика по проблемите с инконтиненцията и статичните заболявания. За проблемите на жените с тези заболявания и пътя към тяхното решение, разговаряме лично с него.
Цялата сесия е свързана с темата на статичните заболявания, с изключение на последната – миомектомия, която няма общо с проблема на уринарната инконтиненция. Всичките тези пролапси и операции се стремят в основата си да се преборят с тези инконтиненции.
Къде се нарежда България в лечението на статичните заболявания?
Статичните заболявания са много и разнообразни. За съжаление в България няма култура за лечението им, няма богат опит и сред лекарите. Едва в последно време се работи на по-добро ниво, но всичко това изисква непрекъснато обучение и непрекъснато проследяване на новите методи на световните форуми. Това е най-важно, за да може всеки един от новите методи да се внедрява в България, за да е в помощ на жените, а и добрият медицински метод, когато се усъвършенства и попадне в ръцете на добър хирург, се превръща и в медицински продукт.
Много ли са жените с такива проблеми?
Ужасно много жени в България имат инконтиненция на урината, друг е въпроса, че периферните гинеколози от доболничната помощ не са наясно с новите методи като много често оставят млади жени на по 50 години, с което практически ги осакатяват и ги обричат на едно безрадостно съществуване, на една пълна липса на сексуални контакти или им поставят песар, който е непрекъснат източник на всякакви инфекции. А всички тези неща, в ръцете на добър хирург, се решават с една не толкова голяма оперативна намеса, която изисква тридневна хоспитализация и с това проблемът се решава. За съжаление, голяма част от тези операции изискват допълнителни слингове, които не се поемат от НЗОК, а са доста скъпи. Това отказва доста жени, а проблемът им се задълбочава и често има психо-социални последствия.
Не се ли учат тези техники в медицинските университети?
Не. Специалистите в България, които практикуваме тези техники, се броим на пръстите на двете ми ръце. Не студентите, а специализантите, дори акушер-гинеколозите нямат никаква представа за тези методики.
От кого тогава зависи тези процедури да се стандартизират, щом имат такива ползи за пациентките?
Това не мога да ви кажа. Това е политика на държавата. Дори политика на нашето дружество. Всички специалисти, които изнасяме на Конференцията лекции и имаме определен опит в оперирането на такива жени, сме се обучавали в чужбина. И то не еднократно. Плащали сме сериозни курсове. Тоест, всеки от нас е вложил много усилие, време и лични средства. Всеки индивидуално се стреми към успеха си.
Няма ли колективни организации, които да застанат зад подобна кауза?
Има много международни такива, които се борят с това. Има и пациентски организации, чиято ролята би трябвало да е да притисне НЗОК, управляващите, за да може тези операции да се реинбурсират от НЗОК. Ако това се случи, то би довело и до желанието на по-голям брой лекари да се специализират и на жените да им бъде обяснено, че има начин да се избавят от този „срамен” проблем. Защото жените не са виновни, че са родили две по-едри бебета, вследствие на което започват да не задържат урина. Това е изключително голям проблем.
Какъв е Вашият професионален опит в хирургията на статичните заболявания?
Модератор съм на тази сесия, а декември бях поканен от Френското дружество по акушерство и гинекология да модерирам тяхната сесия по вагинална хирургия. Това значи, че съм признат. Имам десетгодишен сериозен опит, в който оперирам предимно вагинална хирургия. Опитвам се в болницата, в която работя, да въвеждам само иновативни методи на стрес инконтиненция и вагинална хирургия, защото не е едно и също да се премахне една матка през корема и да има огромен разрез, който е по-болезнен, и тя да бъде отстранена по вагинален път, без разрези, без конци и жената да си отиде на третия ден. Да не говорим, че вагиналните хистеректомии във Франция се правят в еднодневните хирургии и пациентките си тръгват още на същия ден. Няма да е далеч денят, в който и в България ще въведем и това.
Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова