Медицински Център

logo

02/ 9040900

Запази час

0882 555 111

Ендометриозата какво не знаем за нея?

Ендометриозата какво не знаем за нея?

Интервю на д-р Пламен Димов от Димитрина Пандурова (Списание Кенгуру брой 116)

Като че ли ендометриозата е по-рядко коментирано заболяване у нас. Означва ли, че и по-малък процент жени страдат от него ?

– Всъщност в България ендометриозата е често заболяване, но то не се разпознава правилно. Имено заради това диагнозите идват късно, което забавя правилното лечение и води до пълното разгръщане на заболяването с всичките му най-тежки усложнения.

Кой орган засяга найй-вече ендометриозата ?

– Ендометриозата най-често засяга фертилната функция на жената, като при късни диагнози и лечение до постепенно унищожаване на яйчниците, компрометира проходимостта на маточните траби, създава условия за масивни сраствания на матката към чревните бримки, пикочният мехур и дебелото черво. В случаите от трета и четвърта степен заболяването прогресира с тежък, труднопреодолим болков синдром и достига в крайните си фази до инвалидизация на жената.

По какво да се ориентират жените, че нещо не е наред> Какви са симтомите?

– Най-честите симптоми са болковият синдром в малкия таз, съпътстван от тежка дисменория (болезна менструация), диспареуния (болезнени до невъзможни полови контакти), дисхезия (болезнена дифекция), тежки циститни оплаквания, невъзможност за забременяване (стерилитет).

Генетично ли е това заболяване?

– Причините за възникването на това заболяване са многопосочни и все още не са напълно изяснени, но в най-малка степен са генетични. Правят се изследвания в тази посока, но модерната медицина се основава на доказателства.

Имаме ли достатъчно достатъчно добра апаратура диагностициране и лечение?

– Да, имаме всички възможности за своевременна диагностика у йигато тя е навременна, можем да предприемем всички методи на съвременното лечение, който са достъпни в нашата страна и се поемат от НЗОК.

Всъщност може ли лечението да бъде медикаментозно, или е само оперативно?

– Лечението винаги започва с лапароскопия, която може да бъде диагностична, но най-често е оперативна. При тази безкръвна операция се отстраняват на-често кистозни формаци на яйчниците, особождават се матката, маточните траби и яйчниците. Взетият матерял се изпраща за хостопатологично изследване, което основно доказатество за наличие на болестта и дава възможност на лекувашият гинеколог да изисква безплатно лечение от НЗОК.
Вторият етап на лечението включва шестмесечно инжекционно лечение, което води до подтискане на метсруалната фуункция с цел и най-малките острови на ендромметриозата в коремната кухина да бъдат уунищожени. При тежки случай, след това се добавя и перорално лечение с таблетъчен медикамент за шет месеца до една година. В модерните европейски клиники задължително се прилага и трети етап, а именно second look (повторна) лапароскопска интервенция с цел възможно най-пълното унищожение на болестта.

Има ли случай на регенериране?

 

– За съжаление в България поради късната диагностика, не достатъчно компетентните хирургични намеси и ненавременното и недостатъчно продължително медикаментозно лечени, дължащо се най-често на отказ на пациентите поради страничните му ефекти, води до рецидивиране на болеста в над 40 % от случайте.

 

Ако не се вземат навременни мерки, до какво може да доведе ендрометриозата

– Както вече споменах ендометриозата неименуемо води до стерилитет, тежък болков синдром, унищожаване на яйчниковият резерв, масивни сраствания на всички органи в малкият таз и сериозно влушаване на качеството на живот на пациентите.

Има ли опасност за оперираните жени при последващо забременяване

– Лапароскопските операции, когато са направени добре и навреме, улесняяват ззабременяването, изностването на бремеността и постигане на нейният благополуучен изход.

Има ли рискова възраст, или еднакво застрашени са всички жени

– Преди няколко години като чели по-често боледуваха жените около и над 30 години. Заа съжаление в последно време в моята практика оперирам 23-25 годишни жени в трети или дори вв четвърти стадий на заболяването.