Инконтиненция (изпускане на урина)

Заболяването, което краде от вашия живот

• Сблъсквате ли се в ежедневието си с неконтролирано изпускане на урина при кашляне, кихане, смях, спортуване, вдигане на тежки предмети или други резки движения на тялото?
• Случва ли ви се да не успявате да задържите уринирането, докато се придвижите до тоалетната?
• Имало ли е случаи на незадържане на урина в състояние на емоционално напрежение или възбуда?
• Носите ли превръзки или памперси заради невъзможност да задържите уринирането?

Ако на поне един от въпросите сте отговорили утвърдително, то задължително трябва да се консултирате със специалист-уролог.

Тези, които са се сблъсквали с проблема инконтиненция на урината, смятат, че това е свързано с процесите на стареене и е доживотно състояние.

Този проблем се среща в различна възраст – средно всяка четвърта жена поне веднъж през живота си е имала неконтролируемо изпускане на урина.

Днес в световен мащаб от незадържане на урината страдат над 100 млн. души.

Проблемът е разпространен по-рядко при мъжете. Макар че проблемът с незадържане на урината е също толкова разпространен, както падането на коса или гъбички по ноктите, хората с неохота споделят и се стараят максимално да го скрият.

Голяма част от страдащите не са се консултирали със специалист нито веднъж, нито са търсили решение на проблема си. Те не осъзнават тежестта на проблема и се страхуват от лечението. А в същото време незадържането на урина влошава качеството на живот на страдащия ден след ден – депресира го, изолира го от обществото, създава му комплекси.

При трудоспособните пациенти незадържането на урина води до труднорешими социални и хигиенични проблеми. Изпускането на урина при възрастни хора е изключително тежко за техните близки. При своевременна диагностика и съответно лечение инконтиненцията може да бъде елиминирана.

Долните пикочни пътища – пикочния мехур и уринарния канал (уретрата) – представляват сложен анатомо-физиологичен комплекс, обединен от синхрон, поддържане в норма и адекватен контрол на функциите на събиране, задържане и отделяне на урината. Задържането на урината е състояние, при което налягането в уретрата превишава налягането в пикочния мехур във всеки момент.

При мъжете инконтиненцията най-често възниква в резултат на заболявания на простатната жлеза и уретрата, както и след операция в област, в близост до сфинктера на пикочния канал.

При жените пикочният мехур и уринарните пътища са в досег до мускулния слой, наричан мускули на долната част на таза. Те спомагат на уринарните пътища да се отворят. Ако тези мускули отслабнат или се влоши тяхната еластичност, е възможно неконтролируемо изтичане на урина.

Мускулите на долната част на таза могат да се разтегнат и да отслабнат, например по време на бременност и раждане. Освен това, наднорменото тегло създава допълнително напрежение на тези мускули.

Друга причина за инконтиненцията при жената е менопаузата. Със стареенето на мускулите на тялото и намаленото количество на женските полови хормони (естрогени) след навлизането в менопаузата, лигавицата на пикочния мехур и стените на уринарните пътища изтъняват. Отслабва кръвоснабдяването на мускулите на долната част на таза, тяхното функциониране и това също оказва влияние при незадържането на урина.

Причина за инконтиненцията при жените също могат да бъдат и психични нарушения.

Уролозите различават следните видове инконтиненция:

• императивна инконтиненция
• стресова инконтиненция
• неосъзната инконтиненция (рефлекс на незадържането)
• непрекъснато изпускане на урина
• нощна инконтиненция (нощна енуреза)
• изпускане на урина след приключило уриниране

Причините са различни: от възпаление на пикочния мехур или лигавицата на уретрата, образувания по лигавицата, нервни заболявания до увеличение на простатата при мъжете и смъкване на пикочния мехур и матката при жените

Ако императивната форма на незадържане на урината е следствие на даден органичен проблем, той също може да бъде отстранен по хирургичен път. Това се постига посредством частично отстраняване или операция с прилагане на лазер при доброкачествено увеличение на простата, резекция на рак на лигавицата на пикочния мехур, минимално инвазивни процедури ( с минимално проникване в организма), оперативно разсичане на стеснения, стриктури на уретрата, а също и реконструкция на тазовото дъно при жени, посредством мрежести импланти, т.н. слингови операции.

Като алтернатива се прилагат медикаменти, потискащи активността на пикочния мехур. При тежки форми на инконтиненция се налага въвеждане на специални субстанции в пикочния мехур или целенасочена парализа на мускулатурата на пикочния мехур чрез инжекция с ботулинов токсин от тип А в стената на пикочния мехур по време на ендоскопска манипулация.

Стресовата инконтиненция се приема като най-разпространена сред жените. Наименованието на нарушението не отразява напълно механизма на развитие на сиптома на незадържане: непроизволното изпускане на урината не е в резултат на стрес, а на повишено налягане в коремната област в комбинация със слабост в задържащия апарат на пикочния мехур и уретрата. Развитието на стрес-инконтиненция се дължи на множество фактори: анатомични нарушения; бременност и раждане; операции в тазовата област; възрастови изменения; травми в слабините; наднормено тегло и др.

На този етап медицината разполага с над 200 начина за коригиране на стрес-инконтиненция на урината. Най-предпочитан метод са минималноинвазивните хирургически операции, чрез които се възстановяват функциите на задържащия апарат в малкия таз. Успешният резултат е над 90%.

При пациенти със стрес-инконтиненция консервативните методи на лечение не са достатъчно ефективни. Най-целесъобразно в случая се оказва редуцирането на теглото, което води до намаляване на вътрешнокоремното налягане и води до задържане на урината.

Ефективен метод при редица пациенти е гимнастиката на Кегел, насочена към повишаване на силите и тонуса на мускулите в тазовото дъно. Терапията с м-холинолитици обикновено има успешен резултат само при лечение на стресова инконтиненция с преобладаващи ургентни симптоми. При пациентки с първи симптоми на стресова инконтиненция след настъпване на климакса дава резултат заместителната естрогенотерапия.

Най-ефективен метод за лечение на стресова инконтиненция е слинговата операция. Чрез нея успешно се коригира прекалената активност на уринарния канал и се отстранява спускането на пикочния мехур.

Слинговата операция води до създаване на изкуствена и поддържаща свръзка (слинг), чрез която се осъществява поддържане на пикочния мехур и уретрата в правилно положение. Самият слинг е изработен от съвременни полимерни материали с високо качество, здравина и биосъвместимост. Най-високотехнологичните методи за премахване на стресовата инконтиненция на урината са TVT и TVT-O.

Следоперативният период на наблюдение не превишава 2-3 дни.

Предимства на
слинговата операция
:

• минимална травматичност
• кратък следоперативен период
• оптимално използване на мед. оборудване

Основната диагностика включва следните изследвания:

• изясняване и възпроизвеждане на историята на развитие на заболяването (брой раждания, честота на освобожаване на пикочния мехур, други заболявания)
• общо изследване (посочване на признаците на смъкване на пикочния мехур или матката, а също определяне на равнището на естроген във влагалището на жената, големина и форма на простата при мъжа)
• лабораторен анализ на урината с цел изключване на уринарни инфекции
• ехографско изследване на пикочния мехур (изменения на структурата на стените на пикочния мехур, нарушения в механизма на освобождаване на пикочния мехур)
  водене на 24-часов дневник за поетото количество течности, количество на освободената урина и регистрация на момента на наконтролируемото изпускане на урина
• Врамките на специална диагностика се изследва функцията и чувствителността на пикочния мехур при напълване и освобождаване (уродинамично изследване). В случай на необходимост се провежда изследване на пикочния канал (уретрата) и пикочния мехур с контрастно вещество и ендоскопия на пикочния мехур

Тъй като причините за възникване на инконтиненция са различни, съответно и методите за лечение се различават. В резултат на адекватно лечение се постига контрол върху заболяването и напълно решаване на проблема.

Преди избора на метод за лечение е важно да се определи точната причина за инконтиненцията. За всеки пациент могат са се подберат поддържащи средства и да се намери решение, което да облекчи състоянието му, така че да му позволи да се наслаждава на живота отново.

Източник ХилКлиник