Работно време : Понеделник до Петък - 9 до 19
  Контакт : ++359 2 9040900 / 088 2 555 111

All posts by Салвебис

В България няма добра култура за лечение на статичните заболявания

В България няма добра култура за лечение на статичните заболявания

Д-р Димов  : В България няма добра култура за лечение на статичните заболявания

Липсата на реимбурсация от НЗОК демотивира специалистите и лишава пациентките от полагащата им се грижа.

Статичните заболявания на женските полови органи се изразяват с десцензус или с пролапс. По-засегнати са раждалите жени, но освен при родов травматизъм, тези състояния могат да бъдат предизвикани и от други фактори като затлъстяване и тежки физически усилия.

Прочети повече
Д-р Димов взе участие в работата на френският конгрес по акушерство и генекология

Д-р Димов взе участие в работата на френският конгрес по акушерство и генекология

Д-р Димов взе участие в работата на френският конгрес по акушерство и генекология месец декември 2017 в град Лил, Франция. Там беше поканен от френското дружвество по акушерство и генекология (CNGOF, лично от предиздента на дружеството) за модератор на сесията по вагинална хирургия заедно с проф. Мишел Косон, най-известият вагинален хирирг на Франция и проф Б. Жакетен (неговият учител).

Прочети повече
Д-р Димов въведе две уникални по рода си операции за България

Д-р Димов въведе две уникални по рода си операции за България

Д-р Димов е единственият лекар в България, който въвежда и извършва вагинална операция за лечение на инконтиненция (незадържане) на урината по метода на “Пластрон”, усвоена от него при професор Косон във Франция. Тази операция е уникална с това, че процентът на рецидиви на инконтиненцията е изключително нисък. Най-често тя се прави съчетано с влагалищно отстраняване на матката. Тази операция има голям успех също и при жени, на които е правена веднъж операция за инконтиненция и които имат рецидив на незадържането на урината.

От две години д-р Димов въведе и утеросакралната лигаментосуспензия по метода на Campbell. Тази операция е естественна слингова операция, където се използват собствените утеросакрални връзки за опора на пикочния мехур и предотвратяване на инконтиненция (изпускане) на урината.

Тази операция д-р Димов представи пред гинекологичната колегия на XIX Национална гинекологична конференция месец март 2018г. в Боровец. Там д-р Димов беше поканен лично от проф. Асен Николов, председател на българското национално дружество по акушертсво и гинекология за модератор на сесията по вагинална хириргия заедно с доц. Божидар Славчев (най-известният български АГ хирург). Д-р Димов изнесе собсвен опит от над 100 извършени операции.

Вижте презентацията на д-р Димов за метода Campbell

Прочети повече
Конизация на маточната шийка

Конизация на маточната шийка

Конизация на маточната шийка

„Конизация” наричаме изрязването на късче с форма на конус.

При конизация на маточната шийка изрязваме конус, чиято основа представлява окръжност, описана около канала на шийката. Височина на конуса е самият канал (от 1/3 до 2/3 от него, обикновено около 1/2).

Конизацията на маточната шийка се използва едновременно за диагноза и лечение. Най-често правим конизация, за да отхвърлим или потвърдим развитието на предракови изменения в маточната шийка. Премахвайки конуса, който съдържа в себе си измененията, в повечето случаи постигаме и пълно излекуване.

До предложение за конизация на маточната шийка не се стига изведнъж, без никакви предварителни изследвания. В общия случай, ходът на събитията е следният:

  • Открива се видимо с просто око изменение на маточната шийка или пък профилактичната цитонамазка установява присъствие на нетипични клетки.
  • Прави се преглед с оптическия прибор колпоскоп.
  • Ако по време на колпоскопския преглед се попадне на подозрителни участъци по маточната шийка, тези участъци се отстраняват със специален инструмент и се изпращат за обработка и изследване. Това изследване се нарича „биопсия”.
  • Ако така изследваните участъци от маточната шийка са носители на изменения, характерни за предраково или ранно раково заболяване, можем да прибегнем до конизация.

Що за операция е конизацията?

Конизацията се извършва през влагалището, т.е. тя не оставя след себе си белези по тялото. Изрязаното от маточната шийка конусче се изпраща за изследване. Празното място, останало след изрязване на конусчето, се покрива с пластично-хирургичен шев. След 2-3 месеца става трудно да се познае, че маточната шийка е била оперирана.

Конизацията не причинява болки, защото се прави след пълно обезболяване – било чрез краткотрайна обща анестезия (приспиване), било чрез инжектиране на обезболяващо лекарство в областта на кръста, при което тазът, половите органи и долните крайници временно стават безчувствени (спинална анестезия, епидурална анестезия). През първите часове след операцията също се прилагат подходящи обезболяващи средства. Съвременната медицина е в състояние напълно да премахне болката по време на операция и след нея!

Самото изрязване може да се извърши с обикновен скалпел, с електронож или с лазерен лъч. Доброто възстановяване на маточната шийка не зависи толкова от използвания метод, колкото от сръчността на оператора и опита, който е придобил в използването на избрания от него инструмент.

Алтернатива на описаните средства за изрязване е приложението на специална метална бримка, по която протича електрически ток. Тази процедура е известна като LLETZ или LEEP. Тя има своите плюсове и минуси. Плюсове са лесното и безследно заздравяване, както и минималната травма, нанесена на маточната шийка. Минус може да се окаже невинаги достатъчният обем отстранена тъкан. Процедурата LLETZ (LEEP) трябва да бъде предложена и изпълнена от опитен гинеколог, постигнал максимално пълна предварителна представа за обема на измененията, които се е наел да отстрани.

Подготовка за конизация.

  • На пациентката се предоставя цялостна информация за предстоящата операция и тя се подлага на нея само след подписване на декларация за информирано съгласие.
  • В деня преди конизацията се прави клизма или се изпива лекарство, предизвикващо почистване на червата.
  • 6-8 часа преди операцията пациентката не приема храна и течности.

Какво е добре да се знае?

Престоят в болница след конизация на маточната шийка е 2 дни.
Около седмица след конизацията може да има оскъдно до умерено кървене или течение от влагалището. Препоръчва се използване на дамски превръзки, но не и на тампони. Тампони не се употребяват в рамките на 1 месец след конизация, включително по време на менструация.

За период от 4-6 седмици след конизация не се препоръчва полов живот.

Един месец след конизация на маточната шийка се извършва контролен гинекологичен преглед.

Възможни усложнения

Рисковете от усложнения по време на конизация на маточната шийка са минимални.

В първите часове след конизация може да се появи по-обилно кървене. Понякога това налага приложение на кръвоспиращи средства и мерки.

В редки случаи каналът на маточната шийка се стеснява след конизация и това предизвиква болезнени менструации. Ако се налага, може да се прибегне до инструментално разширяване на канала с обща упойка.

Добре изпълнената от оператора конизация на маточната шийка не би трябвало да се отрази на способността на жената да забременее и да износи бременност. Понякога конизираната шийка е така втвърдена от процесите на заздравяване, че първото раждане след конизация може да бъде затруднено.

Какво правим след конизация на маточната шийка?

Ако в резултат на конизацията се установи, че липсват тежки предракови изменения, контактите на жената с гинеколога й са идентични с тези на здрава жена – профилактични прегледи веднъж на 1-2 години.

Ако са били налице тежки предракови изменения, които са отстранени до здрава тъкан, добре е жената да посещава гинеколог малко по-често (на 6-12 месеца), поне през първите две години след конизацията.

Ако измененията не са отстранени до здрава тъкан или ако е открита начална форма на рак, жената и гинекологът обсъждат по-нататъшните мерки, които се налага да бъдат предприети.

Правилно запланувана и правилно изпълнена, конизацията на маточната шийка е важна и необходима операция. Резултатът от изследването на отстранения конус често е единствения достоверен признак за това дали в организма съществуват предракови изменения и дали те продължават да съществуват след извършването на конизация.

Вижте също така и Конизации на маточната шийка и пластики на маточната шийка

Източник мама, татко и аз

Прочети повече
Инконтиненция

Инконтиненция (изпускане на урина)

Инконтиненция (изпускане на урина)

Инконтиненция

Заболяването, което краде от вашия живот

  • Сблъсквате ли се в ежедневието си с неконтролирано изпускане на урина при кашляне, кихане, смях, спортуване, вдигане на тежки предмети или други резки движения на тялото?
  • Случва ли ви се да не успявате да задържите уринирането, докато се придвижите до тоалетната?
  • Имало ли е случаи на незадържане на урина в състояние на емоционално напрежение или възбуда?
  • Носите ли превръзки или памперси заради невъзможност да задържите уринирането?

Ако на поне един от въпросите сте отговорили утвърдително, то задължително трябва да се консултирате със специалист-уролог.

Тези, които са се сблъсквали с проблема инконтиненция на урината, смятат, че това е свързано с процесите на стареене и е доживотно състояние.

Този проблем се среща в различна възраст – средно всяка четвърта жена поне веднъж през живота си е имала неконтролируемо изпускане на урина.

Днес в световен мащаб от незадържане на урината страдат над 100 млн. души.

Проблемът е разпространен по-рядко при мъжете. Макар че проблемът с незадържане на урината е също толкова разпространен, както падането на коса или гъбички по ноктите, хората с неохота споделят и се стараят максимално да го скрият.

Голяма част от страдащите не са се консултирали със специалист нито веднъж, нито са търсили решение на проблема си. Те не осъзнават тежестта на проблема и се страхуват от лечението. А в същото време незадържането на урина влошава качеството на живот на страдащия ден след ден – депресира го, изолира го от обществото, създава му комплекси.

При трудоспособните пациенти незадържането на урина води до труднорешими социални и хигиенични проблеми. Изпускането на урина при възрастни хора е изключително тежко за техните близки. При своевременна диагностика и съответно лечение инконтиненцията може да бъде елиминирана.

Долните пикочни пътища – пикочния мехур и уринарния канал (уретрата) – представляват сложен анатомо-физиологичен комплекс, обединен от синхрон, поддържане в норма и адекватен контрол на функциите на събиране, задържане и отделяне на урината. Задържането на урината е състояние, при което налягането в уретрата превишава налягането в пикочния мехур във всеки момент.

При мъжете инконтиненцията най-често възниква в резултат на заболявания на простатната жлеза и уретрата, както и след операция в област, в близост до сфинктера на пикочния канал.

При жените пикочният мехур и уринарните пътища са в досег до мускулния слой, наричан мускули на долната част на таза. Те спомагат на уринарните пътища да се отворят. Ако тези мускули отслабнат или се влоши тяхната еластичност, е възможно неконтролируемо изтичане на урина.

Мускулите на долната част на таза могат да се разтегнат и да отслабнат, например по време на бременност и раждане. Освен това, наднорменото тегло създава допълнително напрежение на тези мускули.

Друга причина за инконтиненцията при жената е менопаузата. Със стареенето на мускулите на тялото и намаленото количество на женските полови хормони (естрогени) след навлизането в менопаузата, лигавицата на пикочния мехур и стените на уринарните пътища изтъняват. Отслабва кръвоснабдяването на мускулите на долната част на таза, тяхното функциониране и това също оказва влияние при незадържането на урина.

Причина за инконтиненцията при жените също могат да бъдат и психични нарушения.

Уролозите различават следните видове инконтиненция:

  • императивна инконтиненция
  • стресова инконтиненция
  • неосъзната инконтиненция (рефлекс на незадържането)
  • непрекъснато изпускане на урина
  • нощна инконтиненция (нощна енуреза)
  • изпускане на урина след приключило уриниране

  • Най-често срещана е спешната (императивна, urge) инконтиненция
    , при която пациентите отбелязват, че незадържането е вследствие на нетърпим позив за уриниране. Такива симптоми обикновено се срещат при инфекции на долните пикочни пътища, както и засилено нервно напрежение.

Причините са различни: от възпаление на пикочния мехур или лигавицата на уретрата, образувания по лигавицата, нервни заболявания до увеличение на простатата при мъжете и смъкване на пикочния мехур и матката при жените

Ако императивната форма на незадържане на урината е следствие на даден органичен проблем, той също може да бъде отстранен по хирургичен път. Това се постига посредством частично отстраняване или операция с прилагане на лазер при доброкачествено увеличение на простата, резекция на рак на лигавицата на пикочния мехур, минимално инвазивни процедури ( с минимално проникване в организма), оперативно разсичане на стеснения, стриктури на уретрата, а също и реконструкция на тазовото дъно при жени, посредством мрежести импланти, т.н. слингови операции.

Като алтернатива се прилагат медикаменти, потискащи активността на пикочния мехур. При тежки форми на инконтиненция се налага въвеждане на специални субстанции в пикочния мехур или целенасочена парализа на мускулатурата на пикочния мехур чрез инжекция с ботулинов токсин от тип А в стената на пикочния мехур по време на ендоскопска манипулация.

Стресовата инконтиненция се приема като най-разпространена сред жените. Наименованието на нарушението не отразява напълно механизма на развитие на сиптома на незадържане: непроизволното изпускане на урината не е в резултат на стрес, а на повишено налягане в коремната област в комбинация със слабост в задържащия апарат на пикочния мехур и уретрата. Развитието на стрес-инконтиненция се дължи на множество фактори: анатомични нарушения; бременност и раждане; операции в тазовата област; възрастови изменения; травми в слабините; наднормено тегло и др.

На този етап медицината разполага с над 200 начина за коригиране на стрес-инконтиненция на урината. Най-предпочитан метод са минималноинвазивните хирургически операции, чрез които се възстановяват функциите на задържащия апарат в малкия таз. Успешният резултат е над 90%.

При пациенти със стрес-инконтиненция консервативните методи на лечение не са достатъчно ефективни. Най-целесъобразно в случая се оказва редуцирането на теглото, което води до намаляване на вътрешнокоремното налягане и води до задържане на урината.

Ефективен метод при редица пациенти е гимнастиката на Кегел, насочена към повишаване на силите и тонуса на мускулите в тазовото дъно. Терапията с м-холинолитици обикновено има успешен резултат само при лечение на стресова инконтиненция с преобладаващи ургентни симптоми. При пациентки с първи симптоми на стресова инконтиненция след настъпване на климакса дава резултат заместителната естрогенотерапия.

Най-ефективен метод за лечение на стресова инконтиненция е слинговата операция. Чрез нея успешно се коригира прекалената активност на уринарния канал и се отстранява спускането на пикочния мехур.

Слинговата операция води до създаване на изкуствена и поддържаща свръзка (слинг), чрез която се осъществява поддържане на пикочния мехур и уретрата в правилно положение. Самият слинг е изработен от съвременни полимерни материали с високо качество, здравина и биосъвместимост. Най-високотехнологичните методи за премахване на стресовата инконтиненция на урината са TVT и TVT-O.

Следоперативният период на наблюдение не превишава 2-3 дни.

Предимства на
слинговата операция
:

  • минимална травматичност
  • кратък следоперативен период
  • оптимално използване на мед. оборудване

Основната диагностика включва следните изследвания:

  • изясняване и възпроизвеждане на историята на развитие на заболяването (брой раждания, честота на освобожаване на пикочния мехур, други заболявания)
  • общо изследване (посочване на признаците на смъкване на пикочния мехур или матката, а също определяне на равнището на естроген във влагалището на жената, големина и форма на простата при мъжа)
  • лабораторен анализ на урината с цел изключване на уринарни инфекции
  • ехографско изследване на пикочния мехур (изменения на структурата на стените на пикочния мехур, нарушения в механизма на освобождаване на пикочния мехур)
    водене на 24-часов дневник за поетото количество течности, количество на освободената урина и регистрация на момента на наконтролируемото изпускане на урина
  • Врамките на специална диагностика се изследва функцията и чувствителността на пикочния мехур при напълване и освобождаване (уродинамично изследване). В случай на необходимост се провежда изследване на пикочния канал (уретрата) и пикочния мехур с контрастно вещество и ендоскопия на пикочния мехур
  • .

Тъй като причините за възникване на инконтиненция са различни, съответно и методите за лечение се различават. В резултат на адекватно лечение се постига контрол върху заболяването и напълно решаване на проблема.

Преди избора на метод за лечение е важно да се определи точната причина за инконтиненцията. За всеки пациент могат са се подберат поддържащи средства и да се намери решение, което да облекчи състоянието му, така че да му позволи да се наслаждава на живота отново.

Източник ХилКлиник

Прочети повече