Работно време : Понеделник до Петък - 9 до 19
  Контакт : ++359 2 9040900 / 088 2 555 111

Всички публикации в категория: Статии

Гинекологични симптоми, които не трябва да пренебрегваме

Гинекологични симптоми, които не трябва да пренебрегваме

Гинекологични симптоми, които не трябва да пренебрегваме

Симптомите като болка ниско в корема, генитални кървене, флуор или установяване на тумороподобно образувание са най-честите гинекологични признаци, изискващи належащо посещение на кабинета по акушерство и гинекология.

Болка

Болката се описва по различен начин спрямо нейната сила, продължителност, време на проява и ирадиация (разпространение). Острата болка например ниско в корема настъпва при състояния с бързо прекъсване на кръвоснабдяването като например руптура (разкъсване) на кръвоносен съд или усукване на структури, по който преминават съдове (торзия).

Тъпата болка е присъща на различни статични състояния, при които анатомичната локализацията на органите е променена. Такива са например пролапсът на матката или вагината. Този вид болка е много типична при разрастване на злокачествен процеси към съседните органи.

Пулсиращата болка е друг вид болка, която е характерна за острите гойни възпалителни заболявания. При тях се развива колекция от възпалителен инфилтрат, който се организира и започва да притиска съседни тъкани и нервни окончания.

Друга характеристика на болката при възпалителни заболявания е паренето. Тя е резултат от дразнещото действие на биологично активните съставки, които се отделят при инфламаторния процес.

По локализация болката от гинекологичен характер обикновено се проявява в долната част на корема, кръста, опашната кост или външните полови органи. Тя може да се провежда по горната сакрална област или над интимните гънки.

Кръвотечение

Гинекологичното кървене може да е от т.нап. спотинг или запаване на бельото до обилно по количество, което да доведе за влошаване на общото състояние. Няколко причина за кървенето са например миомата на матката, жлезистата хиперплазия на еднометриума, полипите на матката или карцинома на гениталните органи.

Много е важно да се изтъкне фактът, че гениталното кървене по време на менопаузата е без съмнение патологично състояние и изисква лекарско внимание.

Тумор

Тумор най-общо означава обем заемащ процес, което може да бъде резултат от възпалително или пролиферативно заболяване. Например при заболяване от възпалително естество на външните полови органи тъканите се инфилтрират с клетки на възпалението.

При злокачествените туморни процеси непрекъснатата и неконтролирана клетъчна пролиферация води до инфилтрация и метастазиране на основното заболяване.

Флуор

Флуорът е всяко генитално течение, различно от кървене. Най-честата причина за гениталното течение са инфекциите. Обичайното генитално течение не зацапва бельото и има белезникав цвят. То е около 0,3-0,6 грама и с кисела реакция. Това се променя при развитие на възпаление. Променя се цвета, флуорът става обилен по количество, а киселинността намалява.

Невъзпалитените причини за гениталното течение също са възможни като например промяна в хормоналните статус като при овулация или бременност, травми, тумори, извършването на различни оперативни или диагностични намеси или общото или локално приложение на антибиотици. Всичко това нарушава микрофлората на вагината.

Източник Пулс.бг

Прочети повече
Вагинални и лабиопластики

Ановулация – защо се случва?

Ановулация – защо се случва?

Овулацията е период от месечния цикъл на жената, при който се отделя зряла яйцеклетка в маточните тръби. Срещата й със сперматозоид в следващите 24 часа, в които е годна за оплождане, е изключително необходимо за настъпване на бременност.

В някои случаи месечният цикъл може да бъде ановулаторен – т.е. без овулация. Всяка жена в репродуктивния си период е имала поне един ановулаторен цикъл. Причините могат да бъдат много и най-често те се дължат на дискоординация по остта хипоталамус-хипофиза-яйчници.

Обикновено първите няколко месечни цикъла след настъпване на първата менструация (менархе) са ановулаторни, поради незрялост на половата ос и непостигане на адекватна регулация на процесите. Перименопаузално също са по-чести ановулаторните цикли, поради флуктуации в нивата на естрогените.

Редица състояния обаче могат да доведат до хронична ановулация и в тази статия ще се спрем на причините за това.

Няма точна дефиниция кога е налице хронична ановулация, но при жени с нередовен менструален цикъл и/или аменорея трябва да се мисли за това. Най-важното последствие от ановулацията е инфертилитета.

Как протича нормалният овулаторен цикъл?

Обикновено нормалният месечен цикъл представлява последователно редуване на фоликуларна фаза, овулация и лутеална фаза. Ежемесечното менструално кървене е резултат от излющване на маточната лигавица, която е била подготвена за приемане на оплодената яйцеклетка.

Физиологично процесите са добре координирани от хормоните на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и за настъпването на овулацията е много важно да се следват физиологичните флуктуации в техните нива.

От хипоталамуса се отделя гонадотропния-рилийзинг хормон (ГнРХ), който стимулира синтезaта и секрецията на фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) и лутеинизиращия хормон (ЛХ) от хипофизата. Двата хормона оказват различни ефекти върху яйчниците. ФСХ стимулира растежа и узряването на фоликулите, оформянето на доминантния фоликул от тях и синтезата на естрогени. ЛХ модулира синтезата на андрогени от овариалните тека клетки.

Статията е копирана от dnes.bg

Прочети повече

Миомектомия Вагинален фиброма

Миомектомия Вагинален фиброма

The video details a procedure called hysteroscopy which is used to examine the status of the uterus before surgery. The function and location of the uterus are first described and its menstrual cycle is explained in relation to childbirth. The reasons for the diagnostic aspects of such a procedure are stated such as abnormal uterine bleeding, causes of infertility and abnormal growths like fibroids and the operative aspect is also discussed with reasons such as the removal of benign growths, biopsy and the implantation or removal of a birth control device. The preparations for the procedure and the actual steps in the procedure are then discussed, with various instruments being used to first widen the vagina as part of the vaginal preparation before hysteroscopy. A uterus examination may then be conducted through a uterus endoscopy or a uterine fibrosis endoscopy, this is also done prior to uterus removal. A probe is generally used for this examination and any discrepancies are identified and marked for later resolution. The video ends with post-procedural tips and care. Watch the video to learn more about hysteroscopy procedure.

Прочети повече

Видео процедура – хистероскопия

Видео процедура – хистероскопия

Детайли процедура на хистероскопия – изследване на матката с помощта на специален апарат – лапароскоп . Лекарят влиза през влагалището в матката. Използват се камерата която предава образите на монитора с увеличени до 20 пъти.

The video details a procedure called hysteroscopy which is used to examine the status of the uterus before surgery. The function and location of the uterus are first described and its menstrual cycle is explained in relation to childbirth. The reasons for the diagnostic aspects of such a procedure are stated such as abnormal uterine bleeding, causes of infertility and abnormal growths like fibroids and the operative aspect is also discussed with reasons such as the removal of benign growths, biopsy and the implantation or removal of a birth control device. The preparations for the procedure and the actual steps in the procedure are then discussed, with various instruments being used to first widen the vagina as part of the vaginal preparation before hysteroscopy. A uterus examination may then be conducted through a uterus endoscopy or a uterine fibrosis endoscopy, this is also done prior to uterus removal. A probe is generally used for this examination and any discrepancies are identified and marked for later resolution. The video ends with post-procedural tips and care. Watch the video to learn more about hysteroscopy procedure.

 

Прочети повече
Миома на матката

Миома на матката

Миома на матката

Миоматe възли до 4 см могат да се редуцират хистероскопски в един акт и да се приберете същият ден. Много рядко при по-големи възли се налага повторна хистероскопска резекция на остатъчната миоматозна тъкан. Въпреки това голяма част от симптомите изчезват след първата хистероскопска резекция отпадат обилните менструации съпроводени с болка и съсиреци, както и с голяма кръвозагуба. Изчезват и неправилните маточни кръвотечения (кървени по всяко време без никаква причина)отпада и възможността за магнилизация (онкологична промяна) в сарком на матката (един от най-злокачествените тумори на матката). В такъв аспект оперативната хистероскопия е съществена част на превантивната онкология (да избегнем възникване на онкологични заболяване) В някой страни като например (Франция и Германия) оперативната хистероскопия изцяло е заместила диагностиченият кюретаж на матката или така нареченото пробно абразио на матката. Тъй като този стар метод (пробно абразио) което всъщност е една манипулация на сляпо не винаги успява да открие точното място на патологичният процес или ако например открие даден полип на матката не винаги той се се премахва напълно тогава в матката остава малко парче от полипа който пониква отново и след няколко месеца ситуацията и симптомите се повтаря. Ето за това напредналите страни тази процедура (D&C – Dilation and Curettage) са напълно отречени. За съжаление в България това е широко използваната оперативна манипулация, която се поема от здравната каса.

Изключително е значението на диагностичната и оперативната хистероскопия за откриване на причините за така наречените неправилни дисфункционални маточни кръвотечения в перименопаузална и менопаузална възраст тогава най-често тези кръвотечения се дължат на промени в хормоналните нива, при което в кръвта предоминират естрогенните хормони и се получават хиперплазии (разраствания на маточната лигавица) именно тези разраствания са в основата на доброкачествените а и на злокачествените заболявания на матката. Най-често към доброкачествените влизат полипите на матката и маточната шийка, който се срещат и в младата възраст под над 45 г. се срещат в 25 % от жените. В младата възраст тези полипи водят най-често до стерилитет, именно заради това при невъзможност за забременяване повече от една година също влиза в съображение хистероскопията като метод за диагноза.

В менопаузата неправилните маточни кръвотечения по-често са признак и на предракови или ракови заболявания. Именно заради това без никакво забавяне трябва да се извърши диагностична и оперативна хистероскопия. В тази възраст дори когато сме убедени, че в матката има полип той трябва да бъде отстранен непременно защото много често той се превръща в карцином на матката.

Миомата е доброкачествен тумор, който произхожда от гладката мускулна тъкан на матката (миометриума). Среща се най-често при жени на възраст между 35 и 45 години. Тя е най-честият тумор на тялото на матката. Наблюдава се по-често при нераждали жени.

Миомата на матката засяга 1/4 от жените преминали едва 30-годишна възраст. С възрастта, нараства броят на заболелите: повече от 50% от всички гинекологични операции по света са на миоми. И ако в началото на ХХ век, болестта обикновено се наблюдава при жени над 40, сега се наблюдава и при 25-годишни и дори деца.

Причината за миома все още не се знае. Има няколко теории, но нито една от тях не е заключаваща. Знае се, че миомата е хормонозависим тумор, чийто растеж се стимулира от естрогените. Тези хормони обаче не са отговорни за възникването на тумора. Също се предполага, че има генетични произходи. Рискови фактори свързани с миома на матката са възраст, генетичната предразположеност, етнически произход, тегло и хранителни навици. Фактори, евентуално свързани с растежа на миома са: естроген, прогестерон, хормони за растеж, генетични промени и клетки, които не попадат на правилно място в тялото преди раждане.

Тъй като причините за маточна миома не са известни, не се знае със сигурност точно какво ги кара да растат и да се смаляват. Знае се, че поради зависимостта им от хормони те растат бързо по време на бременност, когато хормоните са с повишени нива. Смаляват се, когато се използва хормонална терапия. При менопауза растежа им спира и може размера им да се смали.

Симптоми

Симптомите са силно зависими от размера и местоположението на възела. Ако миомата е окръглена и дори при набор от възли, които са на повърхността на тялото на матката, в първите стадии оплаквания може да няма. Но след като туморът е голям, тя започва да натиска пикочния мехур, ректума, което води до често уриниране, запек, теглеща болка и тежест в корема, нарушения на менструалния цикъл и др.

Ако възлите нарастват (понякога достигат до десет килограма!) излизат извън рамките на таза, жената може да ги напипва с ръка. Отделните възли могат да имат крачета (стволови) – тесни в основата, те често са усукани и прещипнати. Това винаги е опасно!

Възлите разположени между маточните мускули или в маточната кухина, често има смущение на менструалния цикъл – той е болезнен, с продължителност до 7 дни или повече. Понякога след менструация за същия период продължава зацапване, кървене.

В някой случаи миомните възли, намиращи се в кухината на матката, могат да излязат („родят“) през влагалището. Ако миомата съответства на 12 седмична бременност и води до нарушения на функциите на органите в малкия таз, без хирургическа намеса няма да мине. Ако след настъпване на менопаузата миоми не се появят, но в този период възникне менструално кръвотечение, трябва незабавно да посетите лекар – възможно да е злокачествен тумор.

Лечение

Лечението зависи от възрастта на жената, локализацията, големината на миомния възел и от симптоматиката. При жени, при които миомата не нараства и протича безсимптомно не се налага лечение. Това се отнася особено за жени, които навлизат в менопауза. Извършват се контролни прегледи на всеки 6 месеца.

Лечението бива консервативно и оперативно:

Консервативното лечение е насочено към спиране на кръвозагубата и премахване на анемията, обезболяване и намаляване на размера на миомния възел. Провежда се хормонално лечение с цел блокиране на функцията на яйчниците.
Оперативно лечение се провежда при наличие на бързо уголемяване, притискане на други съседни органи, възпаления и силни кръвотечения, и други усложнения. То се определя от специалист.

Прочети повече
ендометриозата

Ендометриоза теория за развитието й

Ендометриоза теория за развитието й

Причината за развитие на ендометриозата все още не е известна, но се работи върху няколко теории.  Една от тях е теорията за ретроградната менструация или транстубална миграция – по време на менструацията част от менстуалната тъкан се излива  обратно през маточните тръби, имплантира се в коремната кухина и пораства. Някой специалисти считат, че в известна степен ретроградно изтичане менстуалната тъкан съществува при всички жени, но имунни и/или хормонални нарушения при жените, страдащи  ендометриозата, създават възможност за имплантиране  и прорастване. Друга теория предполага, че ендометриалната тъкан се разнася от матката, чрез кръвния и лимфния ток. Генетичната теория смята, че същества фактори за фамилно предразположение за развитието на  ендометриозата. Нови изследвания на Асоциацията по ендометриоза установяват, че токсини от околната среда като диоксин и др., които действат в тялото подобно на хормони и нарушават имунната система, причиняват ендометриоза у животни.

Друга теория предполага, че остатъци от тъкани от ембрионалния период на жената могат по-късно да се развият в ендометриоза или че някой тъкани при възрастните запазват способността си от ембрионалния период да се трансформират в репродуктивна  тъкан при определени обстоятелства. Хирургични трансплантации също се посочват като причина в случаите когато ендометриоза се открива в белезите след коремна операция, въпреки че това може да се наблюдава и в случаите, когато вероятността за случайна директна имплантация е нищожна.

Диагноза

Диагнозата на ендометриозата се считат за несигурни докато не се докаже с лапароскопия. Лапароскопията е хирургическа процедура, която се извършва под анестезия. За по-добра видимост на органите коремът на пациентката се раздува с въглероден двуокис и лапароскопът (тръба с лампичка) се вкарва през много тесен отвор на коремната стена. Посредством придвижване на лапароскопа в корема хирурга проверява състоянието на органите и при внимателно оглеждане може да установи ендометриалните импланти.

Често лекаря може да открие ендометриалните импланти при палпация (метод за прегледане на тозовата кухина с ръце) при налични симптоми за  ендометриоза, но в медицинската литература се посочва, че лечението на това заболяване без точно потвърждение на диагнозата не се счита за добра практика (например ракът на яйчника понякога дава същите оплаквания  като ендометриозата  ).  Чрез         лапароскопията се установява местоположението, степента на развитие и размера на разрастване и се дава възможност на лекаря и пациентката да изберат подходящо решение в дългосрочен план по отношение на лечение и бременност.

Вижте още :

Прочети повече