Работно време : Понеделник до Петък - 9 до 19
  Контакт : ++359 2 9040900 / 088 2 555 111

Ендометриоза

Ендометриоза

Ендометриозата е доброкачествено заболяване, за което се предполага, че обхваща между 10 – 25 % от жените. Ендометриум се нарича лигавицата, постилаща маточната кухина. Нормално тя се среща само там. Наличието на лигавица от ендометриален тип извън маточната кухина се нарича, се нарича ендометриоза. В структурата на гинекологичната заболеваемост това заболяване се нарежда на трето място – след възпалителните заболявания и миомата на матката. Среща се както при раждали, така и при нераждали жени и е най-често при представителки на европеидната раса. Най-висока честота се наблюдава във възрастовия диапазон 30-45 години. Диагнозата се поставя чрез лапароскопия. Лечението е трудно и продължително.

Как се лекува?


Ендометриозата е особено трудно за лечение заболяване.

Медикаментозното лечение се осланя на супресивна (потискаща) хормонална терапия за 6-9 месеца. Цели се постигане състояние на псевдобременност или на псевдоменопауза. По този начин ендометриозните изменения регресират, но в около 60% от случаите се наблюдава рецидив (появяват се повторно).

Използват се хормонални препарати от следните групи:

  1. Гестагенни хормони – лечението с тях почива на емпиричните наблюдения, че бременността води до обратно развитие на ендометриозните огнища. Лечебният курс (по подобие на бременността) е около 9 месеца. Предизвикват състояние, подобно на бременност – псевдобременност;
  2. Гестагенно-акцентуирани перорални контрацептиви – лечението при тях почива на същия принцип, като това с гестагенни хормони;
  3. Антигонадотропни препарати:
  • Потискащи отделянето на FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон) на ниво хипофизна жлеза. При приложението им, вместо псевдобременност, се причинява медикаментозна менопауза. Менструалната функция се прекратява. В гениталните органи, включително и ендометриозните огнища, настъпват атрофични процеси. Лечението се провежда без прекъсване (най-малко 6 месеца). След прекратяването му, яйчниковата функция се възстановява;
  • Аналози на GnRH (гонадотропин-релийзинг хормон) – когато хипофизата се стимулира непрекъснато, а не пулсативно (както това е нормално) с GnRH, вместо покачване на гонадотропните хормони (FSH и LH), се наблюдава парадоксално стръмно спадане на нивата им. Спада и естрадиолът, достигайки нива, характерни за постменопаузата. Така се стига дохипогонадизъм и аменорея. Появяват се симптомите на климактеричния синдром и менопаузата с всички неприятни изменения. Менструалната функция се възстановява до 6 седмици след спиране на лечението.

Радикалното хирургично лечение трябва да се използва при следните случаи:

  • Медикаментозното лечение не дава резултат и е провеждано поне 9 месеца;
  • Непоносимост или контраиндикации за хормонална терапия;
  • Наличие на силна и упорита болка;
  • Пациентки, които не планират бъдещи бременности.

При пациентки под 35-годишна възраст се премахват само ендометриозните огнища, последвано от противорецидивен медикаментозен курс на лечение. При жени над тази възраст и при такива със завършени репродуктивни планове се извършва тотална хистеректомия с двустранна аднексектомия. Неголемите ендометриозни огнища в малкия таз могат да бъдат успешно коагулирани по лапароскопски път.

Ако искате да научите повече за ендометриозата, вижте :

Какво представлява ендометриозата? (Част първа)